Какво се случва, ако кучето-майка се чифтоса със сина си

Е дин от най-големите проблеми, свързани с неконтролируемото развъждане на домашни любимци, който притеснява специалистите по цял свят, са кръстоските между животни, които имат роднинска връзка. Въпросът „Какво се случва, ако кучето-майка се чифтоса със сина си?“ е един от най-често задаваните, особено от хора без голям опит в развъждането. За съжаление, реалността е такава, че част от чистокръвните кучета са резултат от инбридинг (близкородствено размножаване). Ефектите от него могат да бъдат катастрофални, когато се касае за здравето на кучетата. 

Снимка: iStock

В природата този процес се избягва инстинктивно, но при домашните животни, при които размножаването се контролира от хората, рискът е съвсем реален. Причината е, че при толкова близки родствени връзки значително се увеличава шансът кученцата да наследят не само външните качества на родителите си, но и техните генетични дефекти. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми – от вродени малформации и отслабена имунна система до поведенчески отклонения. Освен чисто медицинските рискове, има и етична страна: всяко решение за размножаване би следвало да бъде насочено в посока подобряване на породата и гарантиране на здраво поколение, а не към експерименти без достатъчно познания. 

Чифтосването на кучето-майка със сина ѝ ще създаден физически привлекателно кученце, но то може (и е доста вероятно) да има множество здравословни проблеми и в крайна сметка да ви излезе по-скъпо, като тук говорим не само за пари, но и за време, енергия, притеснения и негативни емоции. Специалистите по кинология и ветеринарна медицина са категорични, че близкородственото чифтосване е практика, която трябва да се избягва, защото носи много повече рискове, отколкото ползи. Вместо това, ако обмисляте да развъждате кучето си, важно е да отделите време, за да направите проучване по темата, да се обърнете към отговорни развъдници или ветеринарни лекари, които да ви помогнат да откриете подходящ партньор, базиран на родословие, с направени всички изследвания и здравен сертификат. Само така ще сте сигурни, че питомецът ви ще има здрави и жизнени кученца.

Снимка: iStock

Как се отглеждат кучетата

Развъдчиците на кучета съществуват от около 4000 години, като целта им е да отгледат животни, които имат специфични физически характеристики, както и (в общия случай) – сходни личности черти. Например, развъждането на овчарките е с цел да бъдат в помощ на хората в събирането на стадата овце, на Кавалер Кинг Чарлз шпаньолите – да се запазят увисналите уши и мека козина, които ги правят толкова сладки. С течение на времето хората са искали определени характеристики все повече и повече, което довело до инбридинг и линейно развъждане.

• Линейно развъждане

Линейното развъждане е техника, използвана в селекцията на кучета (и други животни), която цели да запази и подсили желаните качества в рамките на една порода. То представлява чифтосване на животни, които са в известна степен свързани помежду си, но не толкова близко, колкото е при инбридинга. Най-често при всяка чистокръвна порода има един „основоположник“ – куче с изключителни качества (например шампион по изложби, носител на награди и с доказани работни качества). За разлика от случайното чифтосване, линейното развъждане е целенасочен процес, при който развъдчикът планира кои животни да съчетае, за да се намали рискът от нежелани мутации и дефекти. Практиката може да доведе до създаване на „силни линии“ в рамките на породата, които с времето стават разпознаваеми и търсени. Например, при работни кучета като Немска овчарка или Лабрадор ретривър често се използва линейно развъждане, за да се затвърдят качества като балансиран темперамент, интелигентност или остро обоняние. Въпреки това, и тук съществуват рискове – при прекомерно използване на един и същ генетичен материал разнообразието намалява, което може да доведе до натрупване на рецесивни дефекти. Отговорните развъдчици подхождат внимателно и включват задължителни генетични тестове, за да избегнат бъдещи проблеми.  

Снимка: iStock

• Инбридинг

Инбридингът е форма на размножаване между близки родственици – например майка и син, баща и дъщеря, брат и сестра. Макар че на теория той има за цел да „заключи“ определени качества и да ги предаде на бъдещите поколения, на практика е свързан с редица сериозни рискове. Причината е, че когато двама близки родственици се чифтосат, шансът техните общи рецесивни гени да се срещнат в поколението нараства значително. Това означава, че наследствените заболявания, които могат да се избегнат при случайно или линейно чифтосване, излизат на преден план. Резултатът често включва по-слаба имунна система, вродени дефекти, по-ниска плодовитост и като цяло – по-крехко здраве на кученцата. Инбридингът може да доведе и до поведенчески проблеми – четириногите могат да са по-тревожни, нервни или агресивни. 

В исторически план, в миналото се е прибягвало до инбридинг, за да се запазят определени външни белези, които правят дадена порода „разпознаваема“ – цвят на козина или очите, форма на ушите или опашката. Но днес повечето експерти в кинологията предупреждават, че цената на подобен метод на размножаване е твърде висока. В модерното развъждане се насърчава генетичното разнообразие именно за да се избегне натрупването на здравословни проблеми. Докато линейното развъждане оставя известна дистанция, инбридингът е прекалено крайна форма на близкородствено чифтосване и все повече се отрича от ветеринарните лекари и киноложките клубове по цял свят, а в много стани този метод е забранен.

Снимка: iStock

Най-важното, което трябва да знае всеки отговорен собственик е, че инбридингът не е бърз и лесен начин да се получат кученца, които приличат на майката или бащата. Това е рискована практика, която може да навреди на потомството. 

Желани и нежелани генетични черти

Понякога, когато отглеждат в непосредствена близост майка и син, както и други близки роднини заедно, развъдчиците го правят с цел мутиралите генетични черти да бъдат предадени през поколенията. Например, представителите на породата Шар Пей са получили характерните си бръчки в следствие на генетична мутация. Хората са харесали това и така се е стигнало до поредица от инбридинги, за да се запази тази популярна черта на външността.

Друг известен пример е Френският булдог, който е известен с много сладкото си лице и тяло, както и, за съжаление, с многобройните си здравословни проблеми. Развъдчиците практикуват инбридинг с тези кучета години наред и в следствие на това представителите на породата за добре познати със своите здравословни проблеми – от респираторни разстройства до хронични очни, кожни и храносмилателни заболявания.

И макар да изглежда много сладко на външен вид, този тип отглеждане по-скоро вреди на четириногите. 

На лице е и друга тенденция – развъдчиците взимат едно мъжко куче, което е спечелило редица шампионати и конкурси, а след това се опитват да разпространят гените му възможно най-широко, за да пренесат тези „черти на победител“ през поколенията. Това се нарича още „синдром на популярния баща“. Важно е да знаете, че дори едно четириного да изглежда перфектно и чистокръвно на външен вид, неговите гени всъщност могат да са с лошо качество поради кръвосмешение или линейно развъждане. Ето защо е важно да гледате и родословието на кучето, а не просто да се уповавате само на външността му. 

Снимка: iStock

Чифтосване между майка и син - какви са рисковете

Чифтосването между майка и син при кучетата е една от най-крайните форми на инбридинг и носи със себе си значителни рискове, които стопаните често подценяват. От генетична гледна точка, това увеличава шанса потомството да наследи рецесивни гени – тоест такива, които сами по себе си може да не предизвикват проблеми, но когато се срещнат в двойка, водят до появата на сериозни заболявания или дефекти. Възможно е малките да се родят с вродени аномалии, проблеми със сърцето, ставите или зрението, както и с отслабена имунна система. Новородените могат да са по-уязвими към инфекции, да имат по-ниска продължителност на живота, често са и по-тревожни, трудно се социализират и могат да проявяват нестабилност или агресивност. Когато даден собственик купи кученце, което е инбридно, то той най-вероятно ще прекарва повече време при ветеринарния си лекар, за да се справи и контролира медицинските проблеми, които съпътстват отглеждането му.

В голяма част от случаите инбридингът води до по-кратък живот на кучето, като най-малкото – влошава качеството му. Някои от най-честите нарушения, които могат да възникнат при чифтосването между майка и син, включват прогресивна атрофия на ретината, чувствителност към определени лекарства, епилепсия, дисплазия на тазобедрената става, камъни в пикочния мехур, болест на фон Вилебранд и аномалия на очите на Коли.

Снимка: iStock

Някои от тези разстройства продължават през целия живот на кучето и е необходима постоянна медикаментозна терапия, за да поддържате доброто му здраве. Част от генетичните заболявания, за съжаление, са фатални и могат да причинят ранна смърт, докато с други можете да се справите с редовни прегледи при ветеринарен лекар и подходящи грижи. 

От етична гледна точка, чифтосването между майка и син е изключително спорно, тъй като нарушава основния принцип на отговорното развъждане – стремежът към подобряване и запазване на породата в добро здраве. Професионалните развъдници и киноложки клубове категорично отхвърлят подобни практики и в много държави те дори са забранени със закон. Важно е да подчертаем, че целта на развъждането не трябва да бъде просто създаването на поколение без мисъл дали новородените ще са здрави и социално адаптивни. Ето защо всеки стопанин, който обмисля подобен вариант, трябва да бъде наясно, че рисковете значително превишават евентуалните „ползи“. Вместо това, правилният подход е да се търси генетично разнообразие и партньори с доказано добро здравословно състояние.

„За“ отговорното отглеждане на кучета

Вместо да се развъждат кучета линейно или въпреки наличието на отрицателните черти, които води със себе си инбридинга, развъдчиците трябва да започнат да следват отговорни практики. Това не включва отглеждане на майка, син и други близки роднини заедно, а вместо това – съпоставяне на кучета от една и съща (или в някои случаи, различна) породи, които имат желаните генетични и физически характеристики.

Снимка: iStock

Отговорните развъдчици следва да отделят време, което да посветят на изучаването на съответната порода. От тях се иска да бъдат компетентни, ако не и – експерти относно животните, които развъждат, да ходят по събития (кучешки изложби и киноложки срещи) и да поддържат връзка помежду си, за да обменят съвети и насоки. Идеята не бива да е просто размножаване с цел изкарване на пари от животните и залагане на количеството, а отглеждането на възможно най-много кучета, които да се озоват в любящите ръце на новите си стопани здрави. 

Нашият съвет – избирайте развъдник разумно, бъдете информирани, питайте и проучвайте. Не насърчавайте практики, които вредят на животните.

Съвети за отговорно развъждане на кучета

Отговорното развъждане на кучета е процес, който изисква много повече от желанието да се сдобием с кученца – това е дългосрочен ангажимент, свързан със здравето, добруването и бъдещето на цялата порода.

На първо място, всеки стопанин или развъдчик, който обмисля да чифтосва кучето си, трябва да подходи с ясната мисъл, че целта му не бива да бъде комерсиална печалба или любопитство, а създаването на здраво и балансирано поколение. Това означава, че преди всичко трябва да се направи сериозна оценка на здравословното състояние на бъдещите родители. Можете да се допитате до ветеринарния си лекар, който да ви даде информация за различните генетични тестове, които могат да ви покажат дали кучетата носят рецесивни гени за наследствени заболявания. Освен тях, необходимо е и обстойно клинично изследване – преглед на стави, сърце, очи и общо здравословно състояние, за да се намали рискът от предаване на проблеми на потомството.

Снимка: iStock

Втората, но не по-малко важна стъпка, е оценката на темперамента. Важно е бъдещите родители да са с балансирано поведение, добре социализирани и без прояви на прекомерна агресия или страхливост. Отговорното развъждане означава и работа с породи спрямо техните стандарти – ако целта е да се запази породата в добър вид, трябва да се спазват указанията на киноложките организации за размери, окраска и общо съответствие със стандарта. 

Също толкова важно е да се помисли и какво ще стане с малките кученца след появата им. Отговорните развъдчици никога не оставят съдбата на котилото на случайността. Предварително се търсят подходящи собственици, които са готови да поемат ангажимента за правилна грижа. Това включва разговори със стопаните, обяснение за особеностите на породата, а често и договори, които гарантират, че кученцето няма да бъде изоставено или използвано за безконтролно развъждане. Много опитни развъдчици дори си запазват правото да вземат кучето обратно, ако новият собственик не може да се грижи за него.

Отговорното развъждане включва и грижовно отношение към самото куче-майка. Бременността и раждането са огромно натоварване за организма на женското куче и е важно да се остави достатъчно дълъг период за възстановяване, ако планирате повторно чифтосване.

Снимка: iStock

Още за това от какви грижи има нужда кучето-майка след раждането - вижте тук

Най-честите грешки при развъждане на кучета

• Липса на медицински изследвания

Една от най-често срещаните грешки е да се пристъпи към чифтосване, без кучето да е преминало пълни медицински прегледи и генетични тестове. На пръв поглед домашният ви любимец може да изглежда здрав, но той може да е носител на рецесивни заболявания, например – проблеми със ставите, сърцето или зрението, които да не се проявят при самия него, но да се предадат на поколението му. 

Снимка: iStock

• Чифтосване между близки роднини

Инбридингът е сред най-опасните практики, защото увеличава вероятността от наследствени дефекти и слаба имунна система. Чифтосването между майка и син или брат и сестра може да доведе до поява на кученца с тежки вродени проблеми, с по-ниска продължителност на живота и трудности в поведението. Това е крайно нежелано и в повечето професионални развъдници е абсолютно забранено.

• Избор на партньор само по външен вид

Красивата козина или атрактивният цвят на очите не гарантират здраво поколение. Много собственици подбират партньори на тази база и пренебрегват важни фактори като здравословното състояние и характера на животното. В резултат се получават кученца, които изглеждат добре, но страдат от болести и поведенчески проблеми.

• Твърде млада или твърде възрастна майка

Женска, което е прекалено младо (под 18-24 месеца), не е готово физически да понесе бременност и кърмене. А това може да бъде опасно както за него, така и за новородените кутрета. На другата крайност – при по-възрастно куче има повишен риск от усложнения, тежко раждане и проблеми с адаптацията на новородените. 

• Чести бременности без почивка

Някои стопани пускат женското си куче да ражда при всяка възможност, мислейки си само за комерсиалната страна на нещата и финансовата си изгода. Това обаче не само изтощава организма на животното, но и отслабва имунната му система, а в по-дългосрочен план – скъсява и живота му. Освен това, малките стават по-слаби и по-уязвими. Добрата практика е да се оставят дълги периоди за възстановяване между ражданията. 

Снимка: iStock

• Липса на достатъчно грижа за майката по време на бременността

Бременното куче има нужда от специална храна, добавки и редовни ветеринарни прегледи. Някои стопани обаче смятат, че „природата си знае работата“ и не обръщат достатъчно внимание на грижите за бъдещата майка. Това увеличава рискът от усложнения, аборти или раждане на слаби и болни кутрета.

• Неосведоменост и липса на подготовка за самото раждане

Раждането е естествен процес, но често може да има усложнения. Ако стопанинът няма план за действие и не поддържа контакт с ветеринарния си лекар, това може да коства живота на майката или малките. Подготовката тук е ключова.

Още за признаците, че бременното ви куче ще започне да ражда скоро – четете тук

• Липса на социализация на кученцата

Първите седмици и месеци са от решаващо значение за развитието и характера на кучето. Ако малките растат изолирани, без контакт с хора, други животни и различни стимули, те могат да развият тревожност, да станат недоверчиви, страхливи и дори агресивни. Ранната социализация е също толкова важна, колкото храната и ваксините.

• Неподходящи нови стопани

Някои собственици раздават или продават кученцата на първия желаещ, без да проверят дали той е готов да се грижи за животното. Това често води до лоши условия на живот или дори – изоставяне. Отговорният развъдчик подбира старателно бъдещите собственици и държи да се увери, че те са готови да осигурят на малките любящ и стабилен дом.

• Развъждане само с цел печалба

Когато целта е единствено печалба, обикновено се правят компромиси с всичко останало – здравето на кучето-майка, социализацията на кутретата и грижата за тяхното развитие. Така на животните се гледа само като на „продукт“, отглеждан с комерсиална цел, а не като на живи същества с нужди и чувства. Това е може би най-голямата и опасна грешка.

Снимка: iStock

Вижте още: Разгонване при кучетата: колко дълго продължава и какво трябва да знаем